ПП и ДБ превърнаха законотворчеството в чат в месинджъра
Автор: Стефан Джендов, " Гласове " Следвайте ни в Телеграм
Несериозно е да се прави ремонт на ремонтите на закона, Народното събрание тотално олеква
В най-отпускарския месец депутатите взеха решение да показват трудов възторг, залавяйки се още веднъж с кърпене на изстрадалото ни законодателство. Това обаче към този момент наподобява неуместно най-малко по няколко аргументи.
Не може през една седмица да се прави ремонт на ремонта на ремонта на закона! Поправки не се вършат на седем дни, най-малкото тъй като това демонстрира, че са самоцелни, а не кардинални. Прокуратурата отново е „ на мушката “, за следващ път обвиняването е сложено в ролята на „ черна овца “ и се роят нови и нови закони, целящи удар по „ алените тоги “. А съдът е почтен, той е вся и всьо. Нищо, че трагичните случаи от Стара Загора и Лозен демонстрираха тъкмо противоположното. Не виждаме гредата в чие око е, а търсим сламката. Вместо да бием магарето, удряме самара.
Как Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев, Божидар Божанов и компания един път не се сетиха да извърнат внимание на съда. Как един път не стана дума за работата на съдиите, а все в устата им е механизмът за следствие на основния прокурор. Все едно той е нарушител по длъжностна характерност. Едва ли има друга страна в света, в която обвинител №1 по хипотеза да е отговорен за всичко.
Е, дано Главният бъде най-разследван, с цел да мирясат. Ама не се ли усещат, че към този момент стана гротеска? И тук идва въпросът – кой ще желае да е основен прокурор, като вижда, че всевъзможни кръгове се вторачват в него с една единствена цел – да бъде разследван, отхвърлен, отстрелян.
Тъкмо, въпреки да е единствено изпълняващ длъжността, Борислав Сарафов се пробва да рестартира системата, с цел да накара прокурорите да бъдат малко по-адаптивни и по-активни. Защото се вижда по какъв начин при една рутина или безучастие последствията могат да са доста, доста тежки.
Случаите в Лозен и Стара Загора са колкото ужасни, толкоз и обикновени. За тяхното решение няма потребност чак от незабавно прекрояване на законодателството на напред и от през днешния ден за по-късно. Същото е и с следващите ремонти в Закона за правосъдната власт, импортирани в този момент от депутати от Политическа партия и Демократична България.
Нали „ Демократична България “ имаха най-голямата правна експертиза? Защо ще ремонтират на процедура прясно признат техен закон? Или повода е, че Лена Бориславова скучае и се чуди по през целия ден какво да прави? Парламентът олеква с това псевдозаконотворство. Цялата юридическа общественост към този момент се е хванала за главата, прочитайки дивотията, която разгласи от трибуната Надежда Йорданова - за 60-те дни интимна връзка, която залегна в измененията в Закона за отбрана от домашно принуждение.
Всичката мара втасала, те отново със Закона за правосъдната власт и с Венецианската комисия ни занимават. Приехме всички закони по Плана за възобновяване ли, че от септември отново ще се занимаваме с следствието на основния прокурор. Ако има проблем, да се каже какъв е, а не отново да се вършат опити през непознато въздействие за интервениране в нормативните актове, а даже и в главния закон. Апропо – кои други страни, сходно на правосъдния министър от „ Да, България “ за всяка запетая се обръщат към Венецианската комисия? Истината е простичка – тематиката за основния прокурор се насажда изкуствено. Време е да се спре с това оклеветяване на прокурорите. Всяка седмица „ надграждат “ механизма за следствие на основния прокурор. Ами че това е хибридната агитация – непрекъснато да се приказва за прокуратурата.
Съдебните лекари в Стара Загора го споделиха – за какво съдът не е упълномощил спомагателна експертиза за обезобразената Дебора? Съдът можеше и да не се съобрази със мнението на прокурора, който не е протестирал против стартирането на бияча. В с. Лозен отново съдът е пуснал килъра, само че се чуват еднотипни мнения само и единствено против прокуратурата. За българският съд не се приказва, даже когато доста постоянно оневинява или дава условни присъди. Не се чуват мнения нито на Надежда Йорданова, нито на Ивайло Мирчев, нито на Божидар Божанов.
Смешно и несериозно е да има ремонт на ремонта на ремонтите на законите - едната седмица преправят този за основния прокурор, след това за домашното принуждение, след това още веднъж за държавния обвинител. Просто тъй като трима души, останали отвън властта, написали нещо във фейсбук против Политическа партия и Демократична България. Такива хора трансформират законодателството в чат – писане в месинджър. Щукне му на някого нещо и хоп – незабавно корекция на поправката все едно си разменят известия. И Конституцията ли по този начин ще реформират? Нали бяха подготвени със законодателния пакет, какво се случи?
Да се вземат в ръце, тъй като по този начин повече не може.
Последно, само че не на последно място – в случай че проверяващият основния прокурор не открие негови нарушавания, отново ли ще променяме механизма, тъй като не е довел до неговото премахване? Въпросът е реторичен.
И с цел да не остане по-назад, и правосъдният министър извърши поръчението и взе отново да нападна избора на Сарафов за и.д. основен прокурор. Нищо че Върховният административен съд към този момент изясни на министъра, че няма юридически интерес да жали решението на отрасловата гилдия на Висшия правосъден съвет. Но очевидно Атанас Славов няма мира, та по какъв начин, нали във фейсбук ще го хейтят, че е пропуснал. Всъщност, знае ли какво друго е направил правосъдният министър за първите два месеца от мандата си, с изключение на да жали назначението на Сарафов? Славов е министър на правораздаването или министър на войната против прокуратурата.
